Печат на тази страница

Сигурни жълти стотинки

Петък, 10 Юни 2011 09:18 | | размер на шрифта намалете шрифта намалете шрифта увеличете размера на шрифта увеличете размера на шрифта | 0 Добави коментар

Оценете тази статия
(0 гласа)

stotinki_verybig_730536Финансите на българите са планирани по схемата „бели пари за черни дни" - това показва банковата статистика за увеличаващите се депозити. До подобен резултат достигнаха и експертите от БАН, които установиха, че българинът инвестира в имоти, депозити и образование. Той се страхува от инвестицията в акции или ценни книжа. Правилна ли е тази схема и какви са най-разумните инвестиции в момента?

Колкото по-сигурна е една инвестиция, толкова тя е по-привлекателна за повечето българи, независимо, че печалбата им може да се окаже „жълти стотинки". Един от най-облагодетелстваните пазари от това разсъждение е имотният. 58% от хората биха купили недвижимост, ако имат възможност да го направят. Според експерта Георги Стоев от Индъстри Уоч обаче това не е най-разумното решение. „Имотът, въпреки че съхранява парите на човек, той не носи реален доход, той си остава просто един имот", категоричен е Стоев.

Дори имотът да бъде даден под наем, след плащането на местните данъци и данъка върху наема, реалното материално положение на собственика не се променя. Освен това покупката на имот, колкото и изгодни предложения да се намират на пазара в момента, обикновено изисква ипотечен кредит.

Първато и най-важното правило е да се помисли за инфлацията, категоричен е Стоев. По думите му

ако човек иска да увеличи богатството си,
трябва да инвестира в реални производства, във фирми или акции.

Половината от българите обаче при никакви обстоятелства не биха инвестирали в акции или ценни книжа, показа проучването, представено от икономическия екип на БАН. Една от причините е, че нямат възможност да го правят или нямат нужната финансова грамотност за подобни операции. Има и друга, по-важна, според Митко Димитров, директор на икономическия институт в БАН. „Много българи станаха собственици на бонове при масовата приватизация, които предоставиха на фондове за управление. След това повечето от тези фондове се преобразуваха в холдинги, но повечето хора не получиха дивиденти. Много от тях се чудят те акционери ли са или не са", коментира Димитров.

Друг често използван подход за инвестиции са спестяванията в депозити. Въпреки че лихвите при тях падат непрекъснато и то вече година и половина, интересът към тях се запазва стабилен, коментира финансовият анализатор Иван Стойков. Според него тенденцията за спад на лихвите по депозитите се е забавила, но ще продължи, докато доходността не достигне европейската.

Според Георги Стоев обаче

инфлацията „изяжда" лихвата при депозитите.

В момента при едногодишен депозит от 1000 лева средната лихва е между 5-6 % на година. На пазара се намират и продукти с годишна лихва до 8%. В момента банките се насочват към привличането на ликвидност в дългосрочен план, което означава, че в краткосрочен те имат достатъчно пари, коментира финансовият анализатор.

В повечето случаи, ако депозитът е в евро, лихвата е по-малка, допълни Иван Стойков. Въпреки това много хора предпочитат да държат парите си в евро, защото считат, че това е по-сигурната валута. Финансовият анализатор коментира, че подобно схващане не е правилно, тъй като левът е вързан към еврото и също е стабилен.

Според Митко Димитров от БАН

българите се насочват към нискорискови инвестиции в бъдещето.

Една от тези инвестиции е в образование. При нея има две направления - или в университетско образование, обикновено в чужбина, или допълнителна квалификация. Според наскоро представено изследване на БСК - най-много хора избират езиковите курсове, обучение по специализирани софтуерни продукти, както и курсове по мениджмънт.

Инвестициите в образование са правилни,

категоричен е от своя страна икономистът Георги Стоев. По думите му човек трябва непрекъснато да повишава квалификацията си, защото специалистите са много добре платени, а и имат възможност за реализация в чужбина. Според икономиста засега животът в чужбина е по-сигурният начин, за да се осигури по-добър жизнен стандарт и увеличаване на богатството.

Инвестиции в бъдещето са и пенсионните и здравните фондове, както и различните застрахователни продукти. Те засега не са толкова предпочитани от българите. Според директора на икономическия институт в БАН интересът към тях ще расте, но не толкова бързо. „Всеки иска да осигури бъдещето си, но повечето хора не са сигурни дали след 10-15 години ще ги има тези институции, в които са избрали да вложат парите си", коментира Митко Димитров.

Георги Стоев допълни, че например

инвестицията в пенсионен фонд носи
приблизителна доходност като при депозита,

но осигурява сигурни пари в доста дългорсочен план. „Тя е за хора, които няма да разчитат на държавата да ги отглежда като социално слаби, а след пенсионирането си ще харчат парите, спестени през активната част от живота им", заяви Стоев. По думите му обаче прехвърлянето на партидите на категорийните работници от професионалните пенсионни фондове към бюджета на НОИ ще разклати сериозно доверието - не само към професионалните фондове, а към българския пазар като цяло. „Това се случва винаги, когато държавата присвои частна собственост или капитал", заяви икономистът.

Според Георги Стоев инвестициите в акции и в реално производство са тези, които биха донесли истинска печалба. Друга възможност са инвестициите във взаимните фондове, които реално представляват инвестиции в акции, но парите са управлявани професионално. Експертът бе категоричен, че

ако не в акции и ценни книжа, може да се инвестира в злато.

Ако сега си купим едно кюлче инвестиционно злато, с парите от него ще можем да си набавим определени стоки. След 10 или 15 години с парите от същото кюлче злато ще може да закупим повече стоки, категоричен е Стоев.

Въпросът в какво да инвестираме парите си има още много отговори - например, злато или културни ценности и какво ли още не. За да изберем правилната, е важно да последваме два съвета. Първият - инвестицията се прави на повече от едно място или както инвеститорите го наричат „диференциран портфейл". Това осигурява по-голяма сигурност. И вторият - преди да прибегнем до каквото и да е действие, трябва да инвестираме достатъчно време в проучване на пазара, към който сме решили да се насочим.

Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!

RazlogBG

Последните от RazlogBG


Добави коментар

Защитен код
Обнови