Православие

Печат
ПДФ

Започва Страстната седмица

on .

От днес започна Страстната седмица или седмицата на страданията, като това е последната седмица от живота на Исус Христос. 

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик, припомня Българската телеграфна агенция. Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството. Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. 

Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Тогава се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания. На Велики петък не се прави нищо - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб . На този ден се месят и пекат козунаците. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".

Добави коментар
Печат
ПДФ

Днес е Благовещение

on .

Християните празнуват Благовещение. Този ден в чест на Благата вест, която Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника - Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.

Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или "огрибката" по тенекия и наричат: “Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!” После те запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване. На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”. Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник.

Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Празнуваме Тодоровден

on .

Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. 

Според легендите император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност. 

Тодоровден се празнува главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и на конния спорт. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя, и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. 

После идва ред на любимото на всички българи конно състезание - кушията. Победителят в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. 

Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща и супа от гъби. 

Имен ден празнуват днес ТодорТодоркаТеодорТеодора.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Седем седмици преди Великден започва Великият пост

on .

От днес - седем седмици преди Великден, след Сирни Заговезни, започва Великият (Великденският) пост, който продължава до Велика събота - на 23 април.

Великият пост е най-важният и най-продължителният от четирите постни периода през годината. Той припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход) не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приема нищо - като месни и млечни продукти, олио и алкохол. Първият ден, през който се разрешава консумация на риба, е Благовещение - на 25 март. Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден. 

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха. 

Християнската църква нарича началото на Великденския пост „предверие на божественото покаяние”, или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се” и се доближават до Исус Христос. 

През годината има четири постни периода. Първият - най-дълъг и най-строг пост, е Великденският, чието начало всяка година се променя, но винаги започва седем седмици преди Великден. Вторият е Петровият пост, той се мени в зависимост от Великденските празници. Третият е Богородичният пост, който винаги е от 1 до 15 август, когато се празнува голямата Богородица. Четвъртият е Коледният пост - той започва от 14 ноември и продължава до 24 декември - Бъдни вечер, като и на самата бъдна вечер трябва да се пости. (БТА)

Добави коментар
Печат
ПДФ

Сирни Заговезни - Денят за прошка

on .

Днес е Сирни Заговезни или Неделя Сиропустна, последният ден, в който се ядат животински продукти като масло, сирене, яйца.

От утре започва строгият Великденски пост, който разрешава само растителна храна и плодове.

Сирни Заговезни е още Ден за прошка.

Прошката е най-великата християнска идея, която липсва в останалите монотеистични религии.

Млади вземат прошка от по-стари, деца от лодители, кумци от кумове с целуване на ръка и думата "Прости!".

Отвръща се "Просто да ти е!".

На трапезата се слага баница, питка, млин със сирене, яйца, бяла халва с ядки и риба.

Децата извършват обичая хамкане - на конец се връзва парче бяла халва, която се люлее над лицето на детето и то трябва да я захапе само.

Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.

По селата се палят и прескачат празнични огньове за здраве.

След Сирни Заговезни следва седемседмичен строг пост до Великден.

Добави коментар