Православие

Печат
ПДФ

Задушница пред Великия пост

on .

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

За една календарна година обикновено задушниците са 4 - съботата преди Месни заговезни, съботата след Спасовден, съботата преди Димитровден и в съботата Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Власовден е

on .

На 11 февруари се чества празникът Власовден. Той е посветен на здравето на впрегатните волове, кравите и овцете. Църковният християнски празник е наречен на свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради Христа в 312 г., покровител на домашните животни.

Според народното вярване името на празника произхожда от болестта влас и раната при зарастването й, засягаща червата и стомаха на животните.

Рано сутринта на този ден жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел (сварени в гроздов сок плодове). При раздаването се имитират движенията на животните - мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия произлиза и името на този празник в някои области на страната - Муковден. От приготвените хлябове се слага в храната на животните или се поставят след прекадяване в обора на рогата им, преди да се заведат на водопой.

С деня на празника са свързани и някои забрани. Не се меси хляб, за да не се "власява" брашното, не се впрягат воловете, избягва се работата и строго се спазва празникът от овчарите, за да не са "власати" - с груба козина, раждащите се агнета.

Още за празника чуйте от секретаря на благоевградския храм "Въведение Богородично" Аделина Стефанова

Добави коментар
Печат
ПДФ

Църквата почита Св. Харалампий, покровител на пчеларите

on .

Църквата почита на 10 февруари Свети Харалампий. Свети свещеномъченик Харалампий е живял през втори век. В град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи Св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита предимно в Източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите.

Празникът е отбелязан и като "Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" - Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина. На 10 февруари имен ден празнуват всички, които носят имената Харалампи, Валентин (означава - силен, могъщ), Валентина, Валя, Хараламби (означава - сияещ от радост), Ламби.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Днес е Зимният Симеоновден, последният ден на Вълчите празници

on .

Днес православната църква почита паметта на Свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна. Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа Света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и Света Богородица.

По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен...Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

Освен Св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики.

Денят е познат още като Зимният Симеоновден и се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат "Симеон Бележник", защото белязва хората, като им оставя рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. А в някои краища, дори се забранява употребата на думата вълк.

В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат.

Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.

Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна земеделска идея - разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.

Добави коментар
Печат
ПДФ

Православната църква почита паметта на Св. Григорий Богослов

on .

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена. Православната църква почита на този ден паметта на Свети Григорий Богослов, Назианзин, архиепископ Константинополски.

Св. Григорий е роден от Арианз селище при гр. Назианз, Кападокийска област. Бил син на епископ Св. Григорий Назиански и майка Св. Нона. Учил заедно със Св. Василий Велики в Атина. Църквата го почита като един от големите богослови, писател и поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

Свети Григорий, Св. Василий Велики и брат му Св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий е майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на Св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове.

Добави коментар

Още статии...