Печат

Почитаме паметта на Ботев

on .


На 2 юни отбелязваме 135 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

В 12.00 ч. в цялата страна ще бъдат пуснати сирените за отдаване на почит към паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, съобщиха от пресцентъра на МВР. За първи път сигналът за едноминутно мълчание в цялата страна е прозвучал на 2 юни 1948 г.

От ведомството призовават всички пешеходци, както и водачите на пътни превозни средства, да останат на място в продължение на трите минути, в които ще звучат сирените.

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме”. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения”.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел той е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България”, от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки” на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.


Публикувано Четвъртък, 02 Юни 2011 10:11
Видяно 682 пъти до сега.
Like this? Tweet it to your followers!

blog comments powered by Disqus